Дефицитът на витамин D е едно от най-често срещаните хранителни нарушения, особено сред хората, които живеят в умерен климат, прекарват голяма част от деня на закрито или следват ограничителни хранителни режими. Темата е не просто статистика за мен – тя е ежедневие в практиката ми. Срещам пациенти с необяснима умора, мускулни болки или спад в имунитета, и често причината се оказва именно недостиг на този ключов витамин.
Витамин D не е просто „витамин за костите“. Той функционира като стероиден хормон и участва в множество метаболитни и имунологични процеси. Синтезира се ендогенно в кожата под въздействие на UVB лъчи, когато 7-дехидрохолестеролът (предшественик на холекалциферола) се трансформира във витамин D3. Това обаче не е автоматичен процес – зависи от географската ширина, сезона, продължителността на излагането, цвета на кожата и използването на слънцезащитен крем. През зимата, при северно разположени страни или при хора с тъмна кожа, синтезът е значително ограничен.
В хранителен план, витамин D е представен скромно. Сред малкото естествени източници са мазните морски риби като сьомга, сардини и риба меч, яйченият жълтък и маслото от черен дроб на треска. В практиката често препоръчвам консервирани сардини – едновременно достъпни, хранително пълноценни и богати не само на витамин D, но и на омега-3 мастни киселини. За пациентите на веган режим препоръчвам обогатени с витамин D храни – соево мляко, растителни йогурти, зърнени закуски и портокалов сок. Винаги съветвам внимателно четене на етикетите – дали съдържат витамин D2 (ергокалциферол) или D3 (холекалциферол), който е по-бионаличен.
Интересен и клинично значим е фактът, че хора с наднормено тегло или затлъстяване по-често имат дефицит на витамин D. Причината е проста: витамин D е мастноразтворим и се натрупва в адипозната тъкан, което ограничава достъпа му до системната циркулация. При такива пациенти често е необходимо повишаване на дозата за коригиране на дефицита. Преди това, разбира се, е задължителна лабораторна диагностика – обикновено чрез определяне на серумното ниво на 25(OH)D, което е златен стандарт за оценка на витамин D статус.
Продължителният дефицит води до сериозни последствия. При деца – рахит, заболяване, при което костите омекват и се деформират поради нарушена калцификация. При възрастни – остеомалация, състояние с подобна патогенеза, но различна клинична проява. Разликата с остеопорозата е важна: остеомалацията е обратима при своевременно лечение, докато остеопорозата е хронична и изисква дългосрочно наблюдение и терапия.
Когато е възможно, най-добрият физиологичен начин за поддържане на адекватни нива е чрез умерено излагане на слънце. В практиката препоръчвам 15 до 30 минути дневно, между 11:00 и 15:00 часа, без слънцезащитен крем, но при разумна преценка на фототипа и фамилната анамнеза за кожни новообразувания. През зимата или при невъзможност за излагане – добавките са неизбежни. Стандартните дневни дози варират между 400 и 800 IU, но при установен дефицит често използвам дози от 1000 до 4000 IU дневно, индивидуализирани според теглото, възрастта и базовите серумни стойности.
Нови изследвания свързват витамин D не само с минералния баланс, но и с енергийния метаболизъм и психоемоционалното здраве. В комбинация с калций, витамин D подпомага регулацията на теглото, подобрява инсулиновата чувствителност и дори оказва влияние върху настроението и общия тонус. При пациенти със сезонна депресия или хронична умора, често първото нещо, което проверявам, е именно нивото на витамин D.
Заключението ми като практикуващ специалист е ясно: дефицитът на витамин D е коварен, защото е тих и подценяван, но последствията му са системни и сериозни. Не съществува универсален метод – необходимо е комбиниране на умерено слънце, правилно хранене и персонализирана суплементация. Превенцията е лесна, но изисква осъзнатост. А за онези, които търсят здравословен старт на деня – консервирани сардини с лимон и шепа магданоз не са лоша идея. Не само заради витамин D, а и защото здравето започва от трапезата.
Бъдете здрави и се грижете за себе си!
