В живота на повечето от нас моментите на стрес, тревожност и меланхолия неизбежно ни водят към една особена форма на самоугаждане – емоционалното хранене. Това е явление, при което се обръщаме към храната не толкова заради физически глад, а по-скоро в опит да се справим с негативни емоции. Често изборът ни е насочен към калорично богати, свръхвкусни храни – чипс, бонбони, сладолед, или както обичам да го наричам, „комфорт на чиния“.
Причините зад емоционалното хранене са многослойни и включват както психологически, така и физиологични механизми. В клиничната практика като диетолог често наблюдавам как афективни разстройства като депресия, генерализирана тревожност и хроничен стрес отключват дезрегулация на апетита. При някои пациенти се наблюдава хиперфагия (прекомерно хранене), докато други страдат от анорексия на фона на депресия.
Неврохимично, емоционалното хранене се обуславя от промени в дофаминергичната система – храната, особено богатата на захар и мазнини, повишава нивата на допамин (невротрансмитер, отговорен за усещането на удоволствие). Това създава цикъл на търсене на „награда“ през храната, особено когато стресът активира хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос (HPA ос), увеличавайки кортизола – хормон на стреса, който също повишава апетита.
Хормонална и метаболитна роля
Недостигът на сън, чест при пациенти с тревожни разстройства и бърнаут, води до дисбаланс в грелин/лептиновото съотношение. Грелинът се повишава, насърчавайки глада, докато лептинът намалява, намалявайки усещането за ситост. Това не е просто „емоция“, а ясно измерим ендокринен дисбаланс, който можем да установим чрез лабораторни изследвания при пациенти с повтарящо се емоционално хранене.
Допълнително, в състояния на хронично напрежение, пациентите често съобщават за непреодолимо желание за въглехидрати, което е свързано с нуждата от повишаване на серотонин – друг невротрансмитер, пряко свързан с настроението и емоционалния баланс.
Психо-диетологична диагностика
В диетологичната си практика използвам структурирани въпросници и интервюта, като част от разпознаването на поведенчески хранителни модели:
- Скали за оценка на емоционалния апетит (Emotional Eating Scale – EES)
- Дневници на хранителните епизоди, в които пациентите описват настроението си преди и след хранене
- Изследване на диетична рестрикция и неосъзнато хранене
Тези инструменти помагат да се направи разлика между реактивно емоционално хранене (в отговор на остър стрес) и навик за компенсаторно хранене, често закодиран в години на неправилна хранителна култура или липса на емоционална регулация.
Стратегии за намеса: медицинско-диетичен подход
- Гликемичен контрол – чрез изграждане на режим с нисък гликемичен товар и равномерно разпределение на храненията се минимизира рискът от реактивна хипогликемия, която често предизвиква глад и емоционални сривове.
- Подкрепа на серотониновия баланс – чрез храни, богати на триптофан (напр. пуйка, яйца, овес, банани), както и умерени количества сложни въглехидрати, които подпомагат транспортирането на триптофан през кръвно-мозъчната бариера.
- Функционални храни и суплементация – при необходимост и според индивидуалния профил, използвам добавки с магнезий, витамини от В-група и омега-3 мастни киселини, които подпомагат нервната система и поведенческата регулация.
- Нутриционна психообразователна терапия – част от работата ми е да обуча пациентите как да разпознават моделите си на емоционален глад и да използват алтернативи като хидратация, физическа активност, дихателни практики или самосъстрадателни действия, преди да посегнат към храна.
- Интердисциплинарно сътрудничество – при случаи на тежка тревожност или подозрение за хранително разстройство, работя съвместно с психиатри, психотерапевти и ендокринолози за интегриран подход.
Емоционалното хранене е не просто навик, а мултифакторен феномен с хормонална, психологическа и поведенческа етиология. Затова решението му изисква интегриран, медицински обоснован и хуманно ориентиран подход. Като диетолог, вярвам в терапията чрез знание, осъзнатост и състрадание – към себе си и към тялото, което понякога просто ни казва: „Имам нужда от нещо повече от калории.“
Храната не е враг. Тя е инструмент. И когато се използва с разбиране – тя лекува.
Бъдете здрави и се грижете за себе си!
