Анемията е състояние, което ми е познато не само от медицинската практика, но и от личен опит. Това ми дава допълнителна чувствителност и отговорност към пациентите, които идват при мен с умора, главоболие или просто усещането, че нещо не е както трябва. Понякога зад такива симптоми се крие именно анемия – често подценявана, но клинично значима.
Анемията представлява понижение на хемоглобина (желязо-съдържащият белтък в еритроцитите, отговорен за преноса на кислород) или броя на еритроцитите в периферната кръв. Това води до нарушено снабдяване на тъканите с кислород (тъканна хипоксия). В клиничната практика това се проявява като умора, задух при усилие, бледост и затруднена концентрация. Важно е да се разбере, че анемията не е самостоятелно заболяване, а симптом – сигнал за подлежаща патология, която трябва да бъде открита.
Причините могат да се обединят в три основни групи. Първата е намалено производство на еритроцити, какъвто е случаят при недостиг на желязо, витамин B12 или фолиева киселина (фактори, участващи в еритропоезата – процеса на образуване на червени кръвни клетки). Втората включва загуба на кръв, например при тежки менструации, язви, хемороиди или след оперативни интервенции. Третата група обхваща състояния с повишено разрушаване на еритроцитите, наричано хемолиза (разпад на червените кръвни клетки), което може да бъде в резултат на наследствени заболявания или автоимунни реакции. В практиката често срещам пациенти с хронични състояния като бъбречна недостатъчност, гастроинтестинални проблеми или ендокринни дисфункции, при които анемията е вторично проявление.
Желязодефицитната анемия е най-разпространената форма. Често срещам жени между 20 и 40 години с оплаквания от умора и силна менструация. Един прост кръвен тест – ПКК и феритин (протеин, съхраняващ желязо) – може да разкрие картината. Случай от моята практика: жена с дългогодишна менорагия, недооценявана от години, която в рамките на три месеца подобри състоянието си след корекция на диетата и прием на добавки.
Пернициозната анемия е резултат от недостиг на витамин B12, най-често поради автоимунен гастрит. Пациентите се оплакват от отпадналост, неврологични симптоми и често се бъркат с депресия. Диагнозата се поставя чрез серумни нива на B12 и холотранскобаламин, като при правилно лечение се постига стабилно подобрение.
Сърповидноклетъчната анемия е наследствена и се среща по-често при афроамериканското население в САЩ, където над 100 000 души живеят с това състояние според данни на CDC. Това е хемоглобинопатия – заболяване, свързано с дефект в структурата на хемоглобина, водеща до образуване на сърповидни еритроцити, които са крехки и склонни към запушване на капилярите (васкуларна оклузия). У нас тя е рядкост, но е важно да бъде разпознавана навреме, тъй като води до болкови кризи, съдови оклузии и системни усложнения.
Анемията често се развива бавно и симптомите могат да останат скрити. Пациентите споделят за отпадналост, липса на енергия, бледа кожа и лигавици, главоболие, замайване, студени крайници, както и депресивни състояния. При жените не е необичайно да се наблюдава аменорея, а в по-тежки случаи се съобщава и за задух, тахикардия или цианоза (посиняване на устни и пръсти).
Диагнозата се поставя чрез пълна кръвна картина (Hb – хемоглобин, Hct – хематокрит, MCV – среден обем на еритроцитите, MCH – средно съдържание на хемоглобин в еритроцит), показатели за желязо (серумно желязо, феритин, TIBC – общ капацитет на свързване на желязо), както и чрез изследвания на нивата на витамин B12 и фолиева киселина. При съмнение за възпалителен процес се назначават СУЕ или CRP. При нужда се извършва тест за окултно кървене (скрита кръв в изпражненията), гастроскопия или колоноскопия.
Храненето е основен елемент от терапията. Включвам в препоръките си храни, богати на желязо, като черен дроб от органично отглеждани животни, леща, боб, пълнозърнести продукти, сушени кайсии, фурми, сини сливи, броколи, листни зеленчуци и яйчен жълтък. Особено ценна е меласата – по една супена лъжица два пъти дневно, като естествен и добре усвоим източник на желязо и витамини от група B.
Съществуват и храни, които възпрепятстват усвояването на желязо. Такива са кафето и черният чай поради съдържанието на танини (растителни полифеноли, които образуват неразтворими комплекси с желязото) и полифеноли (антиоксиданти, които затрудняват абсорбцията). Млечните продукти са проблемни поради калция. Зеленчуци като спанак и ревен (растение с високо съдържание на оксалова киселина) също ограничават усвояването. Препоръчвам да се избягва консумация на тези храни по време на прием на железни добавки или с основните хранения.
Включването на витамин C в менюто – чрез цитруси, чушки, магданоз – значително подпомага усвояването на желязото от растителен произход.
Приемът на добавки трябва винаги да бъде назначен от лекар. Прекомерното натрупване на желязо, например при хемохроматоза (наследствено заболяване с повишена абсорбция и отлагане на желязо в тъканите), може да доведе до увреждания на черния дроб, сърцето и панкреаса. Затова подчертавам – не се препоръчва самостоятелно лечение без лабораторно потвърдена необходимост. Не комбинирайте желязо с антиациди, калций, витамин Е или цинк, тъй като това намалява ефективността на абсорбцията. Приемайте добавките отделно от богати на фибри храни (фитати в пълнозърнести продукти ограничават усвояването). Вегетарианците следва да приемат витамин B12 в усвоима форма, особено при продължително веганско хранене.
В заключение – следете пълната си кръвна картина поне веднъж годишно, обръщайте внимание на ранните сигнали, които тялото ви дава, и не подценявайте нито умората, нито бледостта. Анемията не е просто лабораторно число – тя е призив за внимание и цялостен, информиран подход към здравето – изисква целенасочен медицински подход с ясна етиологична диагноза и стратегическо лечение.
Бъдете здрави и се грижете за себе си!
