Връзка между кортизола и инсулиновата резистентност при деца и юноши: Клинични и диететични подходи

/ 

Една от най-често срещаните и подценявани комбинации в детската и юношеската възраст е връзката между кортизола – хормон на стреса – и развитието на инсулинова резистентност (ИР). И ако си мислите, че само възрастните имат този проблем, познайте пак – в моята практика виждам все повече млади пациенти, които страдат от това метаболитно нарушение. Но нека се потопим по-дълбоко в този сложен механизъм и как можем да го повлияем чрез правилна диета и интервенции.

Кортизол и неговата роля

Кортизолът, този мощен глюкокортикоиден хормон, е ключов играч в метаболитните и физиологични процеси на тялото. Надбъбречните жлези го произвеждат, когато сме под стрес, но той съвсем не е само „враг“. Кортизолът е необходим за редица функции, включително:

  1. Глюконеогенеза – стимулира производството на глюкоза от не-въглехидратни източници като аминокиселини. Казано с други думи, когато сте гладни или под стрес, кортизолът прави магията да държи кръвната захар в оптимални граници… макар и с известни странични ефекти.
  2. Мобилизация на енергия – повишава нивата на кръвната захар, за да осигури енергия на тялото в стресови ситуации. Но какво се случва, ако сме „в стрес“ постоянно? Прекомерното производство на кортизол води до хронично високи нива на глюкоза в кръвта, което, разбира се, увеличава риска от ИР.
  3. Противовъзпалителен ефект – кортизолът има антиинфламаторни свойства, което го прави защитник на имунната система. Само че прекомерното му присъствие подтиска инсулиновите рецептори.

Връзката между кортизола и инсулиновата резистентност

Както всяка добра история, и тук има обрат: когато кортизолът е хронично повишен, той става враг на метаболизма. Той стимулира разграждането на мазнини (липолиза), но за съжаление, води и до натрупване на висцерална мазнина около корема – тази активна мастна тъкан, която е свързана с инсулиновата резистентност.

Тук влиза в игра терминът гликогенолиза – разграждането на гликоген в черния дроб за освобождаване на глюкоза. Хроничното стимулиране на този процес от кортизола, в съчетание с натрупването на висцерални мазнини, пречи на нормалното действие на инсулина. Когато инсулинът не може да накара клетките да поемат глюкоза ефективно, започва затвореният цикъл на инсулинова резистентност.

Симптоми на повишен кортизол и ИР при деца и юноши

В моята практика при децата и юношите, симптомите на инсулинова резистентност, свързана с кортизола, често се проявяват под формата на:

  • Наднормено тегло, особено в коремната област.
  • Повишен апетит, особено за сладки храни и преработени въглехидрати – тук може би е мястото да отбележа, че сникърсът не е решението на всяка емоционална криза!
  • Хронична умора и чувство на изтощение, въпреки привидно адекватния сън.
  • Безсъние и нарушен сън, което допълнително усложнява метаболитния профил.

Диететични препоръки за управление на кортизола и ИР

Както винаги казвам на пациентите си: „Кортизолът обича хаоса, но нека го изненадаме с ред“. Какво означава това на практика?

  1. Балансирана диета
    Основата на хранителния режим трябва да включва пълноценни храни: плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти, здравословни мазнини (например зехтин и авокадо) и постни протеини (риба, пиле). Те не само стабилизират кръвната захар, но и осигуряват нужните микронутриенти за правилното функциониране на метаболизма.
  2. Чести и малки хранения
    Редовните хранения, на всеки 3-4 часа, помагат за поддържане на стабилни нива на кръвната захар и предотвратяват повишеното производство на кортизол. Тук подчертавам важността на бавните въглехидрати (с нисък гликемичен индекс) като киноа, сладки картофи и овесени ядки.
  3. Включване на антистресови храни
  • Храни, богати на магнезий (като спанак, тиквени семки и бобови култури), са ключови, тъй като магнезият помага за намаляване на стресовата реакция.
  • Омега-3 мастни киселини (съдържащи се в рибата, лененото семе и чията) имат противовъзпалителни ефекти и подобряват инсулиновата чувствителност.
  • Протеини, богати на триптофан (пуешко месо, яйца), които подкрепят производството на серотонин – невротрансмитер, който регулира настроението и съня.
  1. Хидратация
    Поддържането на добра хидратация е от съществено значение за оптималния метаболизъм, като подсладените напитки и кофеинът трябва да се ограничат, тъй като те стимулират допълнителното производство на кортизол.
  2. Управление на стреса чрез храненето
    Храни, богати на витамин C (цитрусови плодове, ягоди), могат да помогнат за намаляване на нивата на кортизол. Комплексните въглехидрати като овесените ядки и пълнозърнестите храни подпомагат производството на серотонин и регулират стреса.
  3. Здравословен начин на живот
    Редовната физическа активност е мощен съюзник в борбата срещу ИР, като подобрява чувствителността на инсулиновите рецептори и същевременно намалява кортизола. Сънят е друг важен фактор – липсата на качествен сън може да влоши ИР и да повиши кортизола.

Връзката между кортизола и инсулиновата резистентност при деца и юноши е комплексна, но управлението ѝ чрез диететични интервенции е ключов подход в моята практика. Пътят към оптимален метаболитен контрол минава през стабилни хранителни навици, редовна физическа активност и намаляване на стреса – все аспекти, които са напълно постижими.

„Няма по-добър антидот за стреса от правилното хранене“, бих казала, докато на децата давам съвети как да заменят бонбоните с ядки и зеленчуци. Бъдете здрави!