Витамини от групата В. Витамин В7 или биотин. В7 поддържа дейността на нервната система .
Известен още като коензим R и витамин Н – незаслужено е придобил популярност само като „Витамин на красотата”, тъй като поддържа здравината и добрия вид на косата, ноктите и кожата. Всъщност биотинът, чийто свойства в човешката физиология се изучават активно едва през последните 20-30 години, има жизненоважно значение за секрецията и активността на инсулина, метаболизма на глюкозата и мазнините, усвояването на някои аминокиселини, сред които и левцина, контролирането на кръвната захар и настроението.
Витамин В7 е изолиран още в началото на ХХ век, когато било установено, че храненето на хора и лабораторни плъхове със сурови яйчени белтъци с времето предизвиква дерматит, косопад, гадене и повръщане, анемия, депресия и дори халюцинации. Всички тези ефекти се дължали на развитието на дефицит на биотин, предизвикан от специфичен протеин в суровите яйца – авидин, който се свързва с биотина и блокира усвояването му от организма. Изследване от 2009 г. уточни, че за да се развие дефицит на витамин В7 от консумацията на сурови белтъци, е необходимо човек да приема 2 от тях дневно, в продължение на 3 месеца. Тъй като витаминът се синтезира само от някои бактерии, дрожди, плесени, водорасли и растения, хората трябва да си набавят с храната или под формата на хранителни добавки.
Биотинът е ключова съставка
(кофактор) за функционирането на 5 важни човешки ензими: ацетил-CoA карбоксилази І и ІІ (acetyl-CoA carboxylase I and II), които осъществяват синтез и оксидация на мастните киселини; пируват карбоксилаза (pyruvate carboxylase), който осъществява глюконеогенезата или производството на глюкоза от невъглехидратни източници; метилкротонил-CoA карбоксилаза (methylcrotonyl-CoA carboxylase), който отговаря за разграждането и усвояването на левцина, както и пропионил-CoA карбоксилаза (propionyl-CoA carboxylase), който участва в метаболизма на някои аминокиселини и холестерола.
Глюкозата, мастните киселини и аминокиселините пък се използват от тялото ни за производството на енергия. В допълнение, мастните киселини се използват и за изграждане на клетъчните мембрани и сигнални молекули, докато аминокиселините осъществяват транспорта на мастните киселини до митохондриите за производството на енергия и се използват за синтеза на компонентите на червените кръвни телца. Затова не е учудващо, че приемът на биотин помага при косопад, чупливи нокти, обриви (себореен дерматит) при новородените, диабет (понижава кръвната захар) и лека форма на депресии.
Биотинът намалява кръвната захар по два пътя – увеличава количеството глюкоза, използвана за производството на мастни киселини, а освен това стимулира освобождаването на инсулин. Изследване, публикувано в „Journal of Clinical Biochemistry and Nutrition” през 1993 г., показва, че суплементният прием на биотин от пациенти с инсулин-зависим диабет е довел до понижаване на нивата на глюкозата в кръвта (кръвната захар) със средно 55%. Последните изследвания на свойствата на биотина показаха, че той участва и в механизма на репликация на човешката ДНК, а оттам и във възпроизводството на всички клетки в организма.
Рискът от появата на дефицит на биотин е най-голям при следните групи хора:
- Приемащите големи дози витамин В5 (пантотенова киселина) и алфа-липоева киселина – Тези съединения се усвояват в един и същи участък от червата, поради което големите количества от едното намаляват усвояването на другото.
- Подложените на продължителна терапия с антиконвулсанти – Приемът на противогърчовите/антиепилептични препарати Примидон и Карбамазепин пречи на абсорбцията на биотина в тънкото черво, а терапията с Фенобарбитал, Фенитоин и Карбамазепин води и до засилено изхвърляне на витамин В7 с урината. Приемът на Валпроик намалява усвояването на биотина при децата.
- Приемащите сулфонамиди и др. антибиотици.
- Хората с бъбречни проблеми.
Хубавото е, че витамин В7 е един от най-устойчивите витамини от В-комплекса, като загубите му при термична обработка са само 10%. Консервирането на храните води до 40-80% загуба на оригиналното им биотиново съдържание, но за щастие, повечето богати на биотин храни могат да се консумират или сурови, или готвени, като не се продават масово под формата на консерви.
Биотинът е един от най-известните витамини от витамин B комплекс. Той е бил открит в края на 30-те, началото на 40-те години и първоначално е бил наричан витамин Н. В наши дни е познат и като витамин В7.
Биотинът участва в метаболизма на захарта и мазнините
При метаболизма на захарта, биотинът помага придвижването на захарта от своя първоначален стадий на преработка до превръщането й в използваема химическа енергия. Поради тази причина мускулните спазми и болки, свързани с физическо усилие, могат да бъдат резултат от неспособността на организма да използва ефективно захарта като гориво и са сигнал за дефицит на биотин.
Синтез на мазнини
мастни киселини – много от класическите симптоми за дефицит на биотин включват кожни проблеми, свързани с ролята на биотина в синтеза на мазнините. Биотинът е необходим за функцията на ензим в организма, наречен ацетил Ко-A карбоксилаза. Този ензим поставя заедно градивните елементи за производството на мазнини в тялото.
Когато клетъчните компоненти на мазнините не могат да се създадат правилно поради дефицит на биотин, кожните клетки развиват проблеми. При малките деца, най-често симптом за дефицит на биотин е дерматитът, състояние на кожата, при което кора от жълтеникави/белезникави петна се появява около скалпа, главата, веждите и кожата зад ушите на новороденото. При възрастните също съществува подобно състояние на кожата, наречено себорея.
Поддържа дейността на нервната система
тъй като глюкозата и мазнините се използват за създаване на енергия в рамките на нервната система, биотинът е помощен витамин в тази област. Многобройни нервни симптоми са свързани с дефицит на биотин. Тези симптоми са гърчове, липса на мускулната координация (атаксия), както и липсата на добър мускулен тонус (хипотония).
Ползи от биотин
Биотинът може да играе важна роля в превенцията и/или лечението на следните заболявания: косопад; чревни дисбаланси, включително и чревно възпаление, чревно раздразнение, болест на Крон, улцерозен колит, както и хронична диария; нервни разстройства, включително гърчове, атаксия (движението се характеризира с липса на мускулна координация) и хипотония (движението се характеризира с липса на мускулен тонус) и кожни заболявания.
Препоръчителна дневна доза биотин
Биотинът е добре познат витамин, но точната му дозировка все още варира и подлежи на уточнение. Европейският съвет за храните приема 150 мкг за максимално допустим дневен прием. Много американски специалисти в областта препоръчват дози от 30 до 100 мкг дневно. Диабетиците имат много ниски запаси от витамин В7. За сваляне на нивата на кръвната им захар, лекарите предписват до 15 мг на ден, което е 100 пъти повече от това, което Европейският съвет за храните препоръчва.
Дефицит на биотин
В допълнение към дефицита на биотин – съдържащи храни в диетата, недостатъчният хранителен прием на витамин B5 може да доведе до функционален дефицит на биотин, тъй като B5 работи заедно с биотина в много метаболитни ситуации. Чревните проблеми, също трябва да се разглеждат като възможен симптом за дефицит на биотин.
Консумацията на белтъка на сурово яйце също може да допринесе за дефицит на биотин, тъй като авидинът, гликопротеиново вещество в яйчния белтък, може да се свърже с биотина и да предотврати неговото усвояване. При готвене на яйчния белтък това свързване на биотина с авидина става невъзможно. Около 50% от бременните жени страдат от недостатъчност на биотин, което може да повиши риска от дефекти при раждане. Антиконвулсните лекарства като Карбамазепин могат да попречат за абсорбцията на биотин.
Симптомите на дефицит на биотин включват появата на червен обрив около очите, устата, гениталиите и косопад. Възможно е да се появят неврологични симптоми като сковаване на крайниците, летаргия, депресия, халюцинации.
Източници на биотин
Отличен източник на биотин са доматите, марулята и морковите. Много добри източници са следните хранителни продукти: бадеми, яйца, пилешко, лук, зеле, краставици и карфиол. Добри източници са козето мляко, кравето мляко, малините, ягодите, овеса и орехите
прочети още по темата тук: