Сърдечно-съдовите заболявания: Рискове, превенция и диетотерапия
Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са сред водещите причини за смъртност в световен мащаб. В България, статистиката от 2017 г. показва, че 65 619 души са починали от сърдечни заболявания, докато 18 734 са починали от рак. Коронарните артерии, които снабдяват сърцето с кръв, играят ключова роля за неговата функция. Когато те се стеснят или запушат, сърцето изпитва недостиг на кислород, което може да доведе до стенокардия или инфаркт на миокарда.
Артериална хипертония и нейните последици
Артериалната хипертония е едно от най-честите сърдечно-съдови заболявания, което може да бъде предвестник на по-сериозни сърдечни проблеми. Причините за хипертонията са разнообразни: атеросклероза, стрес, хранителен недостиг, ензимен дисбаланс и други. Бъбречни заболявания, хипертиреоидизъм, заболявания на хипофизата и надбъбречните жлези също могат да водят до хипертония. Пушенето и диабетът са сред водещите фактори за развитие на това състояние. Нелекуваната хипертония е основна причина за мозъчни инсулти и значително увеличава риска от инфаркт на миокарда, сърдечна и бъбречна недостатъчност.
Рискови фактори и превенция
Сърдечно-съдовите заболявания не са неизбежна част от стареенето. Контролирането на рисковите фактори като тютюнопушене, високо кръвно налягане, прекомерна употреба на алкохол, повишен холестерол, стрес, затлъстяване и заседнал начин на живот може значително да намали риска от ССЗ. Диетичните промени са ключов елемент в превенцията и лечението на тези заболявания.
Диетотерапия и сърдечно-съдовото здраве
Правилното хранене е важен елемент в лечението на сърдечно-съдови заболявания. При сърдечна недостатъчност, диетата има две основни задачи: да осигури необходимите хранителни вещества и да подпомогне медикаментозното лечение, което цели да изведе от организма задържаните натрий и вода. При хипертонична болест е доказано, че увеличеният енергиен прием от въглехидрати и мазнини повишава активността на симптомите, което налага намаляване на количеството натриев хлорид и енергийната стойност на храната.
Атеросклероза и диетично хранене
Атеросклерозата е едно от най-разпространените заболявания в развитите страни. Проявите й като стенокардия, инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт все по-често се наблюдават в млада възраст (25-45 години), което инвалидизира болните за цял живот. Профилактиката на атеросклерозата е много по-важна и възможна, отколкото лечението на вече оформилите се атеросклеротични лезии. Особеностите на диетата, насочена към профилактика и лечение на липидните нарушения, са ключови за намаляване на нивата на серумни липиди и липопротеини.
Диета 10 и 10а: Основни принципи
Диетите 10 и 10а са специално разработени за пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Те се отличават от останалите диети с ограничението на готварската сол, което е съществено мероприятие при лечението на застойната сърдечна недостатъчност. От дневното меню се изключват консерви, колбаси, туршии, маслини, сирене, кашкавал, хайвер и солени ядки. Вместо готварска сол може да се използва диетична сол, съдържаща калий.
Ограничение на течностите и енергийност на диетата
Болните със сърдечна недостатъчност могат да консумират около 1-1.5 литра течности за 24 часа. Количеството извънклетъчна течност в организма зависи най-вече от приема на натрий, а не от течностите. Затова при стриктен хипонатриемичен режим не е необходимо да се ограничава приема на течности. Наднормената телесна маса е неблагоприятен фактор за сърдечно болни и тези с артериална хипертония. С помощта на диетични мерки трябва да се достигне до желаната телесна маса.
Изключване на трудно смилаеми храни
От дневното меню се изключват храните, съдържащи груба целулоза като зеле, леща, фасул и грах, които раздуват стомаха и червата, повдигат диафрагмата и затрудняват работата на сърцето. Също така се елиминират трудно смилаеми храни като овча, говежда и свински мазнини. Широко се използват мляко, диетична извара, обезсолено прясно сирене, крехко пилешко и телешко, грис и ориз.
Важността на калий и магнезий
Растителната храна е богата на калий и магнезий, които са важни микроелементи за съкратителната способност на миокарда и понижават артериалното налягане. С прием на плодови и зеленчукови сокове, сушени и ядкови плодове се осигурява достатъчен внос на тези минерали.
Изключване на дразнещи подправки
От храната на сърдечно болния трябва да се избягват дразнещи подправки, храни и напитки като черен пипер, хрян, лютиво, силни бульони от месо и риба, кафе, силен чай и газирани напитки. Подходящи подправки са копър, магданоз, чубрица и лимонов сок.
Диета 10: Подходящи храни и готварска технология
Диетата съдържа 80-90 г белтъци, 60-70 г мазнини (половината от растителен произход) и 300-350 г въглехидрати. Количеството приети течности се движи от 1 до 1.5 литра. Най-подходящи хранителни продукти за изграждане на диетата са: хляб ръжен или пълнозърнест, сухари, овесени ядки, ориз, грис, мляко и млечни продукти, обезсолено краве сирене, нискомаслен кашкавал, нетлъсто телешко, пилешко, говеждо, свинско, нетлъсти риби, растителни мазнини, зеленчуци с нежна целулоза и пресни плодове.
Сърдечно-съдовите заболявания изискват внимателно проследяване и контрол. Превенцията чрез здравословен начин на живот, правилно хранене и редовна физическа активност е от съществено значение. Диетотерапията играе ключова роля в лечението и управлението на ССЗ, като правилно балансираната диета може значително да подобри качеството на живот и да намали риска от усложнения.