Пчелен мед. Какво съдържа и каква е ролята му при пациенти със захарен диабет?

Пчелен мед. Какво съдържа и каква е ролята му при пациенти със захарен диабет?

Пчелният мед е натурален хранителен продукт с висока биологична стойност. Той е продукт с ненадминати вкусови и хранителни качества, източник на редица макро- и микронутриенти. Специфичният му състав и съдържанието на есенциални нутриенти го правят ценна храна за здравия и болния човек. Разнообразните свойства на пчелния мед се обуславят от неговия сложен химичен състав – в него са установени над 200 различни вещества.

Медът съдържа средно: вода 15-20 %, белтъчни вещества 0.1-1.5%, въглехидрати (70-80 %), представени главно от глюкоза и фруктоза (74%), захароза 2% (4-8% в някои видове мед), минерални вещества 0.3 %, органични киселини  0.2 %, декстрини 2%. Енергийната стойност на пчелния мед е 323kcal/ 100g. Той е природен захарен продукт, съставен почти изцяло от смес на глюкоза с фруктоза. Съдържа и редица ензими, необходими за жизнената дейност на всяка клетка и тъкан (диастаза, инвертаза, кисела фосфатаза, естераза, каталаза, пероксидаза). Ензимът глюкозооксидаза се свързва от много изследователи с антимикробната активност на някои видове мед.

Медът съдържа малки количества аминокиселини (найчесто срещаните са пролин, лизин, хистидин, аргинин, треонин, аспарагинова киселина и др.), макро- и микроелементи (средно 0.3% – Са, Na, К, Mg, Р, Fe, S, J и др.), витамини (В2, В6, биотин, ниацин, С, пантотенова, фолиева киселина и др.), разнообразни ароматни вещества. В последно време все повече нараства ролята на аминокиселината пролин в качествения контрол на пчелния мед. Той съставлява най-малко 66%, като обикновено достига до 80-90% от общото количество на аминокиселините в меда.

Полифенолите (флавоноиди, фенолни киселини) в състава на пчелния мед действат като естествени антиоксиданти, което ги прави много ценни за човешкото здраве.  Тъмният мед е по-богат на соли и витамини и действа алкализиращо на организма. Благодарение на ниската стойност на рН (между 3.2 и 4.5), високия осмоларитет, наличието на водороден пероксид и други фактори, консумацията на мед предотвратява развитието на мултирезестинтни бактерии.  Метилглиоксал (MGO) и антибактериалният пептид, пчелен дефенсин-1, са идентифицирани като важни фактори на антибактериалната активност на някои видове мед, особено Манука мед.

Каротеноидите и багрилните съставки, попадащи в меда от нектара на растенията или екскретите на насекомите, играят роля при детерминиране на неговия цвят. При високотемпературна обработка, получаващото се потъмняване се дължи на образуването на меланоидини при взаимодействие на въглехидратите с аминокиселините на меда.

В меда се съдържат недобре проучени биогенни стимулатори, които повишават жизнената дейност на организма. Той има доказани антибактериални и антимикотични свойства, което е причина никога да не плесенясва.

Много проучвания съобщават, че захарният диабет може да бъде благоприятно повлиян от пчелния мед. Установява се, че в малки дози пчелният мед може да съдейства за понижаване на нивата на кръвната захар. Въпреки че, е хранителен продукт с високо съдържание на въглехидрати, неговият гликемичен индекс варира в широки граници от 32 до 85, в зависимост от ботаническия произход.  Пчелният мед може да се използва като хранителен продукт както с лечебна, така и с профилактична цел. Редица автори посочват, че е подходящ в диетотерапията на стомашночревните, жлъчно-чернодробните, сърдечните и бъбречните заболявания, а също при лечение на възпаления, алергия, рани, изгаряния, при реконвалесценто болни.

Продуктите на медононосните пчели – прополис (клей), пчелно млечице, пчелен прашец имат различни здравни ползи, в допълнение към хранителните ефекти.

Прополисът под различни фармацевтични форми се използва в денталната практика с лечебна и профлактична цел. Поради съдържанието на биологичноактивни съставки има изразено антибактериално, фунгицидно, антипротозойно и антивирусно действие. Предотвратява и спира възпалителните процеси. Има стимулиращ ефект върху трофиката и регенерацията на тъканите, ускорява ептелизацията и гранулацията. Прополисът стимулира специфичната и неспецифична имунна защита. Има добре изразено анестезиращо действие. Проявява дезодориращо, противооточно и укрепващо капилярните стени действие. Използува се при лечение на лигавицата (стоматити, гингивити, афти), пулпата и пр. Приложението му при пародонтит повлиява благоприятно заболяването.

Наличието на пчелно млечице в меда допълва състава му с ценни съставки, имащи общ ревитализиращ, имунорегулиращ и антисклеротичен ефект. Пчелното млечице е добре известно със своите защитни ефекти върху репродуктивното здраве, невродегенеративни заболявания, зарастване на рани и стареене. Установено е, че  полученият от пчелите антибактериален пептид, дефенсин-1, открит в меда и пчелното млечице, допринася за реепителизацията на рани чрез засилване на миграцията на кератиноцитите и секрецията на MMP-9 (матриксна металопротеиназа-9).

Топлинната обработка на меда разрушава някои от най-ценните му съставки, затова той има малко приложение в кулинарната практика. Употребява се само за приготвяне на някои бисквити и туршии, а в последно време и на безалкохолни напитки.

Медът не е подходящ за деца под 12 месеца, тъй като може да съдържа спори на Clostridium botulinum, които причиняват детски ботулизъм. Съгласно актуалните нормативни документи в пчелния мед, който се пуска на пазара или се влага в продукти, предназначени за консумация от човека, не се допуска добавянето на хранителни съставки, хранителни добавки или добавянето на друго освен пчелен мед. Пчелният мед не трябва да съдържа несвойствени за състава му органични и неорганични примеси. Противоречиви са данните относно влиянието на меда върху денталното здраве.

Установен е положителният ефект на меда от Manuka (известен със силните си антимикробни свойства) срещу развитието на зъбна плака и гингивит. Oтбелязва се възможността от използването му като заместител на рафинираната захар при производството на бонбони. Много изследвания установяват, че употребата на бебешки биберони, намазани с мед, повишава риска от развитие на зъбен кариес. Въз основа на данните от различните проучвания, може да се направи извода, че медът не е толкова кариогенен, колкото другите захари, като в някои случаи може да бъде и кариопротективен. Но след консумация на мед е необходимо провеждане на съответната орална хигиена.