Основи на Сондовото Хранене – Ползи и Показания

 Основи на Сондовото Хранене – Ползи и Показания

Сондовото хранене представлява метод за доставяне на хранителни вещества директно в стомаха или тънкото черво чрез сонда. Това е важно за пациенти, които не могат да приемат храна по естествен начин поради различни медицински състояния като нарушения в гълтането или обструкция на горните отдели на храносмилателния тракт. Сондовото хранене е по-физиологичен метод в сравнение с парентералното хранене, което го прави предпочитан, когато е приложим.

Показания за Сондово Хранене

Сондовото хранене е подходящо при следните случаи:

  1. Лицево-челюстни травми и операции – при които е затруднено приемането на храна през устата.
  2. Рак на устната кухина, ларинкса и хранопровода – при тези пациенти храненето през устата често е невъзможно.
  3. Изгаряния и стеснения на хранопровода – които водят до непроходимост.
  4. Черепно-мозъчни травми и заболявания – които нарушават нервната регулация на дъвченето и гълтането.
  5. Коматозни състояния – като следствие от чернодробна или бъбречна недостатъчност, захарен диабет и други.
  6. Заболявания на стомаха с непроходимост – като изгаряния или обширен карцином.
  7. Кахектични състояния – след тежки операции със усложнения или сепсис.

Противопоказания за Сондово Хранене

Противопоказанията за сондовото хранене включват:

  • Нарушена проходимост на храносмилателния тракт (илеус)
  • Генерализиран перитонит
  • Упорити повръщания
  • Остро кървене на червата
  • Ранна фаза след операция на тънките черва

Техника на Въвеждане на Хранителни Смеси

Сондата се въвежда през ноздрата, като свободният край достига до стомаха, дванадесетопръстника или началото на тънкото черво. Сондите са изработени от силикон, поливинилхлорид или полиуретан и имат диаметър от 1.5-2 мм. Хранителните смеси могат да се подават непрекъснато чрез инфузионни помпи или на порции от 100-300 мл със скорост 25-150 мл/ч.

Усложнения и Режим на Въвеждане

Бързото въвеждане на храната може да предизвика понижаване на кръвното налягане, сърцебиене, диария и други усложнения. За да се избегнат тези проблеми, се препоръчва постепенно увеличаване на обема и скоростта на подаване на храната. При много изтощени и недохранени пациенти храненето започва с обем 500 мл и 25 г белтъчини, като постепенно се увеличава до 2500 мл и 125 г белтъчини