Метаболизъм в състояние на гладно: Как тялото ни адаптира механизмите си
В състояние на гладно (между храненията), организмът преминава през сложни метаболитни адаптации, които позволяват запазването на кръвната глюкоза и поддържането на енергийния баланс. Веднага след последното хранене, серумните нива на глюкоза започват да спадат, стимулирайки намаляване на секрецията на инсулин и увеличаване на глюкагона и кортизола, заедно с нарастващата активност на епинефрина. Това води до редица метаболитни реакции, насочени към запазване на жизненоважни процеси, особено мозъчната функция и хомеостазата на глюкозата.
Черен дроб – централният контролер
Черният дроб е главният „контролен център“ на метаболизма при гладуване. Основната му задача е да осигури постоянен приток на глюкоза към кръвта, използвайки гликогенолиза и глюконеогенеза. Гликогенолизата разгражда складирания в черния дроб гликоген, за да освободи глюкоза, докато глюконеогенезата синтезира нова глюкоза от лактат, глицерол и аминокиселини. Процесът е енергийно зависим и разчита на ATP, генериран чрез β-окисление на мастни киселини.
Клиничен коментар: В практиката си често наблюдавам, че при диети с много нисък прием на въглехидрати, организмът започва да разчита на тези процеси много по-рано. Глюконеогенезата е ключова, особено при интервални диети (IF – intermittent fasting), които напоследък придобиват популярност. Пример: пациенти на кетогенна диета споделят, че в определен момент се усеща увеличената енергия – това се дължи на активиране на кетогенезата и β-окислението.
Кетогенеза: Метаболизмът на мазнините
Когато нивата на инсулин спаднат значително, черният дроб преминава към производството на кетонни тела – β-хидроксибутират и ацетоацетат, които служат като алтернативен енергиен източник. Важно е да се отбележи, че черният дроб не може да използва кетонни тела като гориво, което означава, че те се освобождават в кръвта и се доставят на други тъкани, като мозъка и мускулите.
Фитотерапевтичен съвет: При използването на кетогенна диета, добавката на средноверижни триглицериди (MCT) е от особено значение, защото те стимулират кетогенезата по-бързо, особено при хора, които имат трудности да се адаптират към този начин на хранене.
Скелетни мускули: Машината на β-окислението
Скелетните мускули също са силно зависими от мастни киселини по време на глад. Те използват β-окислението за генериране на енергия под формата на ацетил-КоА, NADH и FADH2. Освен това, при продължителен глад мускулите започват да окисляват кетонни тела, осигурявайки важен източник на енергия, когато запасите от гликоген са изчерпани.
Клиничен пример: За пациентите, които следват стриктни нисковъглехидратни режими, често препоръчвам добавка на L-карнитин – този нутриент подпомага транспорта на мастни киселини в митохондриите и по този начин подобрява β-окислението. Комбинацията с физическа активност води до значително по-бързо адаптиране на мускулите към изгарянето на мазнини.
Цикъл на урея и белтъчен катаболизъм
Кортизолът стимулира катаболизма на мускулния протеин, за да осигури аминокиселини за глюконеогенезата. Това е важен процес, но и един от причинителите на мускулна загуба при продължително гладуване. Дезаминирането на аминокиселините генерира амоняк, който се преобразува в урея и се екскретира през бъбреците.
Коментар от любител кулинар: Аминокиселините са като прекрасни кухненски подправки – трябва да ги използваме разумно. Тялото има нужда от тях, но в правилната дозировка, за да не натоварваме черния дроб и бъбреците. Винаги съветвам хората да се обръщат към натурални протеинови източници като бобови растения, риба и яйца – те осигуряват важни аминокиселини без излишен стрес за организма.
Мозъкът – капризен консуматор
Мозъкът, за разлика от другите тъкани, е изключително зависим от глюкоза. По време на краткосрочно гладуване той продължава да я използва като основен източник на енергия, но при продължително гладуване преминава към окисление на кетонни тела. Това е важен адаптационен механизъм, който позволява на организма да запази резервите си от глюкоза за критични процеси.
Препоръка: В практиката си съветвам пациенти, които се оплакват от когнитивна умора по време на кетогенни диети, да добавят малки количества въглехидрати около тренировки или когнитивно интензивни задачи. Така мозъкът получава необходимата му глюкоза без компрометиране на кетозата.
Метаболизмът по време на глад е изключително комплексен и зависи от множество фактори като хормони, генетична предразположеност и начин на живот. За специалисти в областта на диететиката, разбирането на тези процеси е ключово за изготвянето на ефективни хранителни планове, които подкрепят хомеостазата и осигуряват оптимално здраве на пациентите.
И не забравяйте: докато готвите и избирате храни, винаги помнете, че те са повече от енергийни източници – те са лекарства за тялото! Бъдете здрави!