Емоционалното хранене. Храним се или не, когато сме тъжни или стресирани? Когато се чувстваме отегчени, самотни или дори щастливи? Какъв е отговорът на въпроса задавайки си го – Емоциите стимулират или потискат апетита ни?
Терминът „емоционално хранене“ е широко използван за обозначаване на склонността да се яде в отговор на негативните ни емоции. Обикновено избраните от нас храни са богати на енергия и много вкусни. Всъщност емоционалното хранене може да бъде причинено от различни механизми, като депресия, тревожност, генетика и по-кратка продължителност на съня и е свързано с нежелано наддаване на тегло при възрастни и при деца.
Депресията (депресия-меланхолия) обикновено се характеризира със загуба на апетит и последваща загуба на тегло. Съществува и подтип на депресия, който се характеризира с повишен апетит и наддаване на тегло. Емоционалното хранене, депресията и наддаването на тегло се влияят от физическата активност и съня като продължителност. Тъй като намалената продължителност на съня може сама по себе си да се разглежда като стресор, тя може да влоши ефектите от наддаването на тегло. Известно е също, че липсата на сън ни причинява колебания в нивата на хормоните на глада, което ни кара да се чувстваме по-гладни по-често. Що се отнася до упражненията, само едно упражнение се оказа полезно, а редовната активност е полезна за справяне със стреса.
Разликата между физическия и психологическия глад зависи от отговорите на:
Какви емоции изпитваме? Кога за последен път сме яли храна или лека закуска? Намаляваме ли въглехидратите? Консумираме ли достатъчно протеини? Пропускаме ли хранения? Жадуваме ли свръх вкусни храни като картофен чипс, бонбони или сладолед? Опитваме ли се да намалим калориите? Спортуваме ли много? Пием ли твърде много алкохол? Отегчени ли сме, тревожни ли сме или тъжни? Жадни ли сме? Спим ли достатъчно?
Какво можем да направим, за да предотвратим физическия или физиологичния глад?
- Консумираме балансирани храни (протеини, въглехидрати и зеленчук или плод).
- Хапваме достатъчни и препоръчителни количества фибри. Ограничаваме рафинираните въглехидрати. Запомняме, че фибрите ни помагат да сме сити за по-дълго време.
- Практикуваме или постепенно си налагаме принципът на „внимателното“ хранене. Храним се бавно. Не бързаме да дъвчем храната си. Слагаме вилицата между хапките. Необходими са приблизително 20 минути от момента, в който започнем да ядем, докато мозъкът ни изпрати сигнали за ситост. Не пропускаме хранения (знам колко ни коства). Пием много течности. Важно е да знаем, че чувството на жажда може да бъде объркано с чувство на глад! Ограничаваме до пълното спиране на алкохола. Алкохолът може да увреди част от мозъка ни, която контролира преценката и самоконтрола, което може да доведе до лош избор на храна.
Физически активности
Правим упражнения. Разхождаме се. Оставаме заети.
Прекрасно е да опознаем нашите задействащи храни и признаците си на глад. По този начин настройваме предварително очакванията и емоциите си. Не казвам, че работата със самите нас ще бъде лека, но гарантирам, че резултатите ще бъдат повече от задоволителни. Трябва да работим и върху намаляване на негативния стрес или поне се стремим вече да го избягваме. Практикуваме самосъзнание. Тук упражненията за дълбоко дишане са прекрасна опция.
Ще трябва и да избягваме да се храним, когато сме разсеяни. Разсеяното хранене може да е причина да сме винаги гладни, тъй като затруднява разпознаването на чувството за ситост. Честият и прекомерен глад може да е симптом на заболяване като хипертиреоидизъм, хипогликемия, диабет, депресия, тревожност и нездравословни нива на хормоните. Ако подозираме, че имате едно от тези състояния, свързваме се със специалист, за да получим правилна диагноза и да обсъдим подходящи възможности за лечение.
