Диетотерапия при диабет. Каква е характеристика на диетата при диабет?

При това заболяване препоръчваме диета, богата на натурални източници на антиоксиданти, каквито са зеленчуците и плодове. В общи линии диетата трябва да бъде богата на витамини и антиоксидантни минерали.  Такива са

  • витамините от В групата – по принцип не се препоръчва допълнителен прием на хранителни добавки, може да е необходимо при някои пациенти  (при дефицити) на благоприятен ефект на никотиновата киселина върху липидния профил, на тиамина и витамин В12 върху невропатията, на фолата върху  риска от сърдечносъдови заболявания.
  • витамин С – установен е полезен ефект при  прием на 1г /ден върху риска от катаракта, липидния профил, нивото на инсулина. Витамин А понижава риска от катаракта, също.
  • витамин Е – суплементиране – подобряване на на метаболитния контрол при диабет тип II – подобряване на действието на инсулина.
  • флавоноиди – консумация на зеленчуци, плодове, чай, червено вино, довежда до редуциране на белтъчното гликиране.
  • натрий – ограничаване  (при наличие на хипертония при болните от диабет) – < 5 г дневно готварска сол (<2,3 mg/дневно при сърдечно-съдово заболяване /Препоръки, 2019/).

Диетата, физическата активност и медикаментозното лечение са партньори в битката за постигане и поддържане на ниско рискови нива на кръвната захар, липидите и кръвното налягане. Диетата на диабетно болните трябва да съдържа калий, калций, фосфор, манган, мед, магнезий, цинк.

Калият участва в регулирането на вътреклетъчното осмотично налягане, повишава активността на някои ензими. Богати на калий са някои зеленчуци и плодове (кайсии, краставици, коприва, ягоди), риба, говеждо месо.

Калцият регулира проницаемостта на клетъчната мембрана, влияе върху алкално-киселинното равновесие, активира много ензими. Калцият е важен за нормализиране на глюкозния интолеранс. Калций съдържат млякото и млечните продукти, сиренето, яйчният жълтък.

Фосфорът участва в обмяната на белтъчините, мастите и въглехидратите, в синтеза на някои ензими, хормони и други органични съединения. Богати на фосфор са млякото, сиренето, месото, рибата, яйцата, орехите.

Манганът повишава отделянето на жлъчката, подобрява перисталтиката на червата и отделянето на холестерола от организма, участва във въглехидратната обмяна. Богати на манган са бобовите растения, пшеницата.

Магнезият стимулира окислителните процеси, има липотропно действие, повишава хипогликемичния ефект на инсулина. Магнезий съдържат малините, смокините, бобовите растения. Препоръчва се суплементиране при миокарден инфаркт, аритмии, употреба на диуретици, диабетна кетоацидоза.

Медта повишава окислителните процеси в организма, повишава хипогликемичния ефект на инсулина, противотоксичната функция на черния дроб и защитната способност на организма. Намаление нивата на Cu при болни от диабет – риск от атеросклероза. Много мед се съдържа в пшеницата, ръжта, овеса, бобовите растения.

Цинкът влиза в състава на инсулина и усилва хипогликемичното му действие, повишава имунно-биологичната реактивност на организма и има липотропно действие. Богати на цинк са яйцата, бобовите растения. Препоръчва се допълнителен прием на Zn като  хранителни добавки – подобрява заздравяването на язвите по краката; много големи дози (600 мг)– неблагоприятен ефект върху глюкозния толеранс.

Кулинарна обработка на храната в диетата

Диететиката препоръчва месото и сосът да се приготвят отделно от гарнитурата. Супите и бульоните трябва да са бистри и редки. Към тях не трябва да се прибавят ориз и фиде, за да не се увеличава енергийността. Най-подходящи за диабетно болните са ястия, в които месото се вари или пече. По такъв начин то запазва хранителните си качества, а губи част от мазнините. Избягват се пържене, задушаване, паниране. Много подходящ кулинарен метод е печенето в станиол. По такъв начин не само се осигурява приятен вкус  на продукта, но за обработката му се използва собствената му мазнина.