Диетичен подход при язва на дванадесетопръстника. Лечебно хранене при язва на дванадесетопръстника
От язвена болест на дванадесетопръстника боледуват пет пъти по-често мъжете, при това в относително по-млада възраст 20-45 години. Оплакванията при язвената болест на дванадесетопръстника са гадене, повръщане, кисели оригвания, както и типичната болка със спастичен характер. Болката се явява между час и половина след нахранване, особено след хранене с груби пикантни или запържени храни. Характерна е болката на гладно или нощната болка, която се успокоява или намалява след поемането на малко количество храна. Повръщането на поетата храна и силно кисели материи е твърде чест признак. Друга проява на заболяването е повръщането на кръв. При болните с язвена болест на дванадесетопръстника апетита обикновено е запазен, даже при много от тях е повишен. Протичане на заболяването е хронично със типично циклично рецидивиращ ход.
Влошаването настъпва при грешки в храненето, при промяна на времето или смяна на сезоните през пролетта и есента. Най-важните и често срещани усложнения са: кръвоизливи, перфорация, пилорна стеноза, сравнително по-рядко злокачествена – ракова дегенерация на стомашната язва. Кръвоизливите са сравнително най-честото усложнение на язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника. Перфорацията на язвата е много тежко усложнение, за нейната поява способстват – тежка физическа работа, преяждане и други.
Медикаментозното лечение при язвената болест на дванадесетопръстника е насочено към общо укрепване на нервната система, намаление на стомашната секреция и киселинност, с ограничаване на пектичната активност на стомашния сок. Вземат се спазмолетици, спазмоаналгетици.
При язвена болест на стомаха, поради обикновено ниската или нормална стомашна секреция и киселинност на стомашния сок не се налага активно алкализиращо лечение и тук се прилагат описаните вече спазмолетици, спазмоаналгетици. Болните от язвена болест на дванадесетопръстника поради наличния хиперацидитед (повишена киселинност) страдат от запек. При част от тях антиацидното лечение отстранява запека, но при други се налага да се използват периодично лаксацидни лекарства.
Диетата при стомашните е основа на всяко лечение. Без лечебно хранене не се третират нито язвата на дванадесетопръстника(стомаха),нито хроничния гастрит, нито болестта на оперирания стомах. И това е лесно обяснимо . Първия орган, който приема и за продължително време от 1-4 задържа храната ,това е стомаха. В него тя претърпява физични и химични промени. Размесва се е погълната преглъщаната слюнка и с отделянето на стомашните жлези стомашен сок. Редица съставки на храната се подлагат на разграждане, който ги правят годни за нататъшното смилане и усвояване.
Самия стомах респираторно неговата лигавица търпи въздействието на храната и нейните съставки .Никак не е безразлично за този орган ,когато е цялостен, а още повече при заболяване дали храната е твърда. Течно-кашева или течна, гореща, студена или оптимално затоплена, солена, лютива, кисела, щадяща без значение дали се приема редовно или в часове или в безпорядък предразполага към реакция в определени фази. Ако е в остра ваза-трябва да е кашава консистенция или течно кашево състояние. При остра и хронична фаза, е желателно да няма никакви подправки , а при хронична фаза – твърда храна.
Ако за здравия човек е важно да дъвче храната бавно и продължително, още по-голямо значение има това при болен с язва на стомаха, хроничен гастрит или рецизиран стомах. Доброто сдъвкване, поднасяне на болния стомах на фино стрита под формата на каша не затруднява храносмилането нито в стомаха, нито в червата .По своето въздействие по секреторната и моторната функция храните се делят на слаби възбудителни и силни възбудителни.
прочети още тук:
