Диетичен подход при бъбречна литиаза. Лечебно хранене при камъни в бъбреците
Причините за нефролитиазата и начинът, по който тя възниква, не са получили още конкретен отговор. Установяват се намаление на защитните колоиди, имащи свойството да задържат разтворените соли в урината в наситено състояние. Камъните могат да се образуват от възпалителни клетки, бактерии, чужди тела, фибрин и пр. Процесът на образуване на камъни в бъбреците зависи от солевата концентрация на урина и нейната реакция. Необходимите са и някои предразполагащи фактори като вродени аномалии на пикочните пътища, повишена функция на паратиреоидните жлези, чернодробни и стомашно-чревни заболявания, травми, инфекциозни огнища, нарушения на храненето и витаминния баланс, недостиг на вит А и С и излишък на вит D. Отдава се значение на вида на употребяваната питейна вода. Съществено значение има и приемането на храни, богати на пурини, при което количеството на пикочната киселина в организма нараства неколкократно.
Камъните са
- неорганични – калциево-оксалатни, калциево-фосфатни
- органични – пикочна киселина, урати, цистин, ксантин. Оксалатните и уратните камъни се образуват в урина с кисела среда, а фосфатните в алкална, което е важно е важно при изграждане на диета при нефролитиазата.
При голяма част от болните, носители на камъни на бъбреците, заболяването може да протече безсимптомно и да се открие случайно. В тези случаи се говори за латентна форма на нефролитиаза. В останалите случаи заболяването се проявява с типична бъбречна колика, характеризираща се със силни, остри болки в кръста най-често от едната страна. Болката се разпростира по хода на уретерите и стига до пикочния мехур. Болката обикновено се придружава с диспептични оплаквания (гадене, повръщане, метеоризъм), често уриниране, понякога придружено с парене по хода на уретера. Освен това болните са неспокойни, възбудени, движат се. Сигурен белег е и хематурията, която може да бъде макроскопска и микроскопска, дължаща се най-често на нараняване на пикочните пътища от камъни имащи остри ръбове. Тя е най-честата при оксалатните камъни. Изхвърлянето на камък с урината, което става до 20% от случаите, е абсолютно доказателство за калкулоза.
Бъбречнокаменната болест може да доведе до следните усложнения:
- от механично естество – атрофия на бъбрека, хифронефроза
- от възпалително естество – остър и хроничен пиелонефрит, пионефроза, абсцес на бъбрека. Едно от най-тежките и опасни усложнения е острата бъбречна недостатъчност.
Диетичното хранене при нефролитиазата не трябва да изтощава болния.
На всеки болен трябва да се обясни, че диетата не означава гладуване, а правилен подбор на определени храни. Нужно е да се изяснят някои общи изисквания към диетичното хранене и по-специално: питейният режим, готварската сол, белтъчините, мазнините, въглехидратите и витамините. При нефролитиаза се употребяват значителни количества течности, които промиват бъбреците и пикочните пътища, разреждат урината и до известна степен предотвратяват условията за утаяване на урината чрез разреждането и. Количеството на течностите трябва да се движи между 2-2,5 л за 24 часа. Тези количества са противопоказани при болни с придружаващи заболявания като сърдечни пороци, хипертонична болест, нефрит.
Употребяват се различни течности като вода, минерална вода, чай от шипки, липов чай. Водите, богати на варовик, се преваряват, за да се утаят калциевите соли. При приемането на минерални води трябва да се знае състава на конкремента, но има правило – при кисела реакция на урината да се дават алкални минерални води, а при алкална реакция – кисели минерални води.
Съдържанието на солта в диетата на болните е ограничено. Ограничаването на готварската сол води до по-лесна разтворимост на пикочните соли поради намалената им концентрация в урината. Ограничаването на солта има и противовъзпалителен ефект. Дневното количество готварска сол е 3-4 г.
Белтъчините също увеличават концентрацията на урината чрез продуктите от тяхното разграждане в организма (урея, пикочна киселина, креатинин). Това налага да се намалят от 0,8-0,9 г на кг телесна маса, особено при болни със затлъстяване. Освен това биосинтезата на пикочна киселина в организма се стимулира от белтъчините в храната. Необходимо е също да се ограничат месните храни и вътрешностите в диетата на болните.
Въглехидратите и мазнините нямат особено отражение върху гъстотата и колоидното състояние на урината. Имайки предвид значението на вит А като епителизиращ фактор върху епитела на лигавицата, всеки болен трябва да получава храна, богата на витамин А, който се доставя от следните храни: картофи, моркови, зеле, яйчен жълтък, мляко.
прочети още тук:
