Диабет: Класификация, Етиология и Хормонален Контрол

Диабет: Класификация, Етиология и Хормонален Контрол

/  ,

Диабетът представлява хетерогенна група заболявания, характеризиращи се с хронична хипергликемия, резултат от дефекти в инсулиновата секреция, инсулиновото действие или и двете. Това заболяване включва не само широко известните тип 1 и тип 2 диабет, но също така и по-редки форми като гестационен диабет, латентен автоимунен диабет при възрастни (LADA) и моногенни форми като диабет тип MODY (Maturity-Onset Diabetes of the Young).

Етиологична класификация на диабета

1. Тип 1 диабет (T1DM): Тип 1 диабет е автоимунно заболяване, при което β-клетките на панкреаса са унищожени от имунната система, водещо до пълен инсулинов дефицит. Основният патофизиологичен механизъм включва автоантитела, насочени срещу инсулин, глутаминова киселина декарбоксилаза (GAD65) и т.н. Пациентите с T1DM изискват екзогенна инсулинова терапия за контрол на глюкозата в кръвта.

2. Тип 2 диабет (T2DM): Тип 2 диабет е резултат от комбинация от инсулинова резистентност и относителен инсулинов дефицит. В контекста на T2DM, панкреасът може да произвежда нормални или дори повишени нива на инсулин, но тъканите стават резистентни към неговото действие. Това води до хронична хипергликемия, а лечението включва диета, физическа активност, орални антидиабетни средства и инсулинова терапия.

3. Гестационен диабет (GDM): Гестационният диабет е хипергликемия, диагностицирана за първи път по време на бременност. Обикновено се свързва с инсулинова резистентност, предизвикана от плацентарни хормони. Жени с GDM са изложени на повишен риск от развитие на T2DM в бъдеще.

4. Други специфични типове диабет:

  • Латентен автоимунен диабет при възрастни (LADA): Форма на диабет тип 1, която се развива по-бавно и обикновено се диагностицира при възрастни.
  • Моногенен диабет (MODY): Резултат от генетичен дефект, засягащ инсулиновата секреция.
  • Диабет, индуциран от медикаменти: Например, кортикостероиди могат да доведат до хипергликемия и развитие на диабет.
  • Диабет, свързан с други заболявания: Например, тиреотоксикоза или заболявания на панкреаса могат да доведат до диабет.

Диагностика

Диагнозата на диабета се базира на измерване на кръвната глюкоза и/или гликирания хемоглобин (HbA1c):

  • Глюкоза на гладно: ≥6,8 ммол/л
  • Глюкоза на 2-ри час след ОГТП (орално-глюкозо-толерантен тест): ≥11.1 ммол/л
  • HbA1c: ≥6.5%

Рискови фактори

Някои от основните рискови фактори за развитие на диабет включват:

  • Затлъстяване и наднормено тегло
  • Неправилно хранене и липса на физическа активност
  • Стрес
  • Тютюнопушене и злоупотреба с алкохол
  • Генетична предразположеност
  • Метаболитен синдром
  • Бременност с голям плод (>4 кг)

Хормонален контрол и връзка с диабета

Инсулин: Основен хормон, регулиращ глюкозния метаболизъм. Неговата функция включва транспортиране на глюкоза до клетките за използване като енергия или съхранение под формата на гликоген. При диабет, инсулиновата резистентност или дефицит води до натрупване на глюкоза в кръвта.

Кортизол: Хормон на стреса, който може да повиши кръвната захар чрез стимулиране на глюконеогенезата и инхибиране на инсулиновото действие.

Грелин: Хормон на глада, който може да повиши апетита и прием на храна, като така затруднява контрола на теглото и кръвната захар.

Лептин: Хормон, който сигнализира за ситост. Дисбалансът в нивата на лептин може да доведе до нарушен контрол на апетита и теглото.

Адипонектин: Хормон, който подобрява инсулиновата чувствителност и играе роля в метаболизма на липидите и глюкозата. Ниски нива на адипонектин се свързват с повишен риск от T2DM.

Диабетът представлява комплексно заболяване с различни етиологии и патофизиологични механизми. Ефективният контрол на заболяването изисква не само лечение с медикаменти, но и комплексни промени в начина на живот, които да повлияят на хормоналния баланс и метаболизма. Разбирането на връзката между различните хормони и диабета е ключово за разработването на индивидуализирани терапевтични стратегии.