Диабет: Класификация, Етиология и Хормонален Контрол

/  ,

Диабетът, макар и често споменаван като просто нарушение на кръвната захар, представлява много повече от обикновен дисбаланс на глюкозата. Всъщност, това е хетерогенна група от метаболитни заболявания с многолики механизми, всеки от които изисква специфичен подход в диагностиката и лечението. В практиката ежедневно наблюдавам тези вариации, които обуславят нуждата от персонализиран и прецизен подход към пациентите.

Етиологична класификация на диабета

Съществуват различни видове диабет, всеки със свои специфични патофизиологични особености:

  1. Тип 1 диабет (T1DM) – автоимунно заболяване, което се характеризира с пълно унищожение на β-клетките на панкреаса. Пациентите често се изненадват, когато разберат, че не само малкото панкреасни клетки носят отговорност за диабета им, а целият имунен отговор е виновен за разрушаването на тези клетки. В моята практика, пациентите с T1DM изискват постоянен мониторинг и внимателно подбрани дози екзогенен инсулин, за да се предотврати опасността от диабетна кетоацидоза – едно от най-страшните остри усложнения при този тип диабет.
  2. Тип 2 диабет (T2DM) – тук нещата се усложняват, тъй като говорим за инсулинова резистентност и относителен инсулинов дефицит. Какво означава това? На пациентите обяснявам, че тялото им произвежда инсулин, но клетките сякаш се „научили“ да го игнорират. В този контекст, диететиката играе основна роля. Чрез промени в храненето можем значително да подобрим инсулиновата чувствителност и дори да постигнем ремисия при някои пациенти. Най-честият въпрос е: „Какво да ям, за да подобря състоянието си?“ Отговорът не е в магически списък с храни, а в цялостна стратегия, където контролът върху въглехидратите и насърчаването на физическа активност са ключови.
  3. Гестационен диабет (GDM) – този тип диабет, който се развива по време на бременност, често е подценяван. Гестационните хормони правят тъканите по-резистентни към инсулина, което води до хипергликемия. Превенцията тук е ключова, тъй като всяка жена с GDM има по-висок риск да развие T2DM по-късно в живота. Следователно, при всяка бременна пациентка настоявам за ранна диагностика от АГ и стриктен мониторинг на кръвната захар, за да се избегнат усложнения за плода.
  4. Други специфични форми на диабет – тук нещата стават интересни. Латентният автоимунен диабет при възрастни (LADA) често се бърка с T2DM, но за разлика от него, изисква инсулинова терапия на по-ранен етап. В моята практика винаги държа да се провери за автоантитела при съмнения за LADA. Моногенните форми на диабет, като MODY, също заслужават внимание – генетичният анализ при тези пациенти може да даде ясни указания за терапията, която в някои случаи дори изключва нуждата от инсулин.

Хормонален контрол и диабет

Диабетът е болест не само на инсулина, но и на сложна хормонална игра. Всяка хормонална ос е част от този метаболитен пъзел, който трябва да бъде решен. Пациентите често не разбират защо дори когато се хранят правилно, кръвната им захар може да е висока, затова обичам да обясня как хормоните в тялото играят роля в този процес.

  • Инсулин – Както казвам на пациентите: „Инсулинът е като ключът към вратата на клетките ви.“ Без него, глюкозата не може да влезе в клетките, където е нужна за енергия, и се натрупва в кръвта, което води до хипергликемия. При T2DM, този ключ понякога е дефектен или заключен – независимо колко го въртим. Затова в диететичната част на терапията се стремим да „помогнем“ на инсулина с правилната комбинация от храни.
  • Кортизол – Този хормон, който наричаме „хормон на стреса“, може да направи лечението на диабета почти невъзможно, ако не се управлява правилно. Както обичам да казвам с усмивка: „Стресът е като невидим дявол, който вдига кръвната захар без да ви попита.“ За пациентите с хроничен стрес винаги препоръчвам подходи за управление на стреса като част от терапевтичния план.
  • Грелин и лептин – Двата хормона, които регулират глада и ситостта, често са дисбалансирани при диабетиците. Грелинът вика за храна, докато лептинът не успява да спре този зов. Тук диететиката е безценна – чрез правилно хранене можем да „успокоим“ тези хормони и да възстановим баланса.
  • Адипонектин – един от любимите ми хормони, защото играе ключова роля в инсулиновата чувствителност. Ниските нива на адипонектин са свързани с по-висок риск от T2DM. Стимулирането на неговото производство чрез физическа активност и храни, богати на омега-3 мастни киселини, е ключов момент в моята диететична практика.

Диагностика и рискови фактори

Диагнозата на диабет е проста, но контролът му е изкуство. Измерването на глюкозата на гладно, ОГТП или HbA1c са основни методи, но важното е не само да диагностицираме диабета, а да разберем етиологията му. Дали е резултат от затлъстяване, липса на физическа активност или дългогодишно тютюнопушене? Всеки фактор играе роля и всеки пациент изисква различен подход.

В заключение, диабетът не е еднотипна диагноза, а сложна метаболитна каскада, изискваща комплексни решения. За мен като специалист е важно да предложа на пациентите не само лечение, но и път за управление на заболяването, който включва разбиране на собственото им тяло, хормоналния баланс и, разбира се, диететиката. И както обичам да казвам: „Лекарството е на върха на вилицата ви“.

Хранете се интелигентно и бъдете здрави!